30 дек. 2010 г., 15:06

Ще изчезна неусетно

1.2K 0 11

Ще изчезна като утринна мъгла

и ранените от теб мечти 

ще ме последват...

 

Ще изчезна като пепел от любов.

Изгоряла, похабена нежност...


Ще се слея с вятъра в нощта,

спомените си ще скрия

в клоните на старите дървета...

И когато дойде пролетта,

ще се прероди в цветя 

угасналата пепел!  


Твоите сълзи ще се събудят

и разливат тъжно по земята.

В пролетния дъжд ще се изгубят...

Сега за тебе аз съм самотата!

                                                                                                                                                            29.12.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...