Dec 30, 2010, 3:06 PM

Ще изчезна неусетно

  Poetry » Love
1.2K 0 11

Ще изчезна като утринна мъгла

и ранените от теб мечти 

ще ме последват...

 

Ще изчезна като пепел от любов.

Изгоряла, похабена нежност...


Ще се слея с вятъра в нощта,

спомените си ще скрия

в клоните на старите дървета...

И когато дойде пролетта,

ще се прероди в цветя 

угасналата пепел!  


Твоите сълзи ще се събудят

и разливат тъжно по земята.

В пролетния дъжд ще се изгубят...

Сега за тебе аз съм самотата!

                                                                                                                                                            29.12.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...