1.07.2007 г., 8:16

Ще ме чуеш

633 0 3

Искам песен да изпея.

Не песен,

ария ще бъде -

ария на Самотата

от операта на Живота.

Либретото ли?

Ще импровизирам,

само някой да акомпанира.

Или по-добре не –

тази ария на Самотата не е сложна,

но наличие на други я прави невъзможна.

Все пак слушатели ще има -

тихата луна и сините звезди,

а от своята оркестрина

ще свирят малките щурци.

 

Ако желаеш,

заслушай се в тишината -

непременно ще чуеш

моята ария на Самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...