Искам песен да изпея.
Не песен,
ария ще бъде -
ария на Самотата
от операта на Живота.
Либретото ли?
Ще импровизирам,
само някой да акомпанира.
Или по-добре не –
тази ария на Самотата не е сложна,
но наличие на други я прави невъзможна.
Все пак слушатели ще има -
тихата луна и сините звезди,
а от своята оркестрина
ще свирят малките щурци.
Ако желаеш,
заслушай се в тишината -
непременно ще чуеш
моята ария на Самотата.
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
