7.11.2013 г., 22:57

Ще ме дочакаш

533 0 1

Ще ме дочакаш - ето, идвам вече -

по стълбите към къщата ти слизам.

Ала не съм аз споменът далечен -

а може би съм толкова наблизо.

 

Ще ме дочакаш. Тръгнах посред мрака -

и в слънчевото утро приближавам.

Очакваш ме - и идвам неочаквано -

умеейки да любя и прощавам.

 

За мен си мислиш - и се появявам.

Мечтаеш си за мен - и ето, идвам.

Сънуваш ме - и аз съм в теб пожара.

И зная, че ме чакаш да пристигна.

 

Да, знам - за мен сърцето ти жадува.

И твой ще съм - единствен на земята.

Да, това съм аз - повярвай, не сънуваш.

И ще прогоня с нежност самотата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-прекрасното чувство е да бъдеш необходим, да обгрижваш, да прогониш нечия самота! Много романтичен, но и много уверен! Харесах!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...