7.11.2013 г., 22:57 ч.

Ще ме дочакаш 

  Поезия
344 0 1

Ще ме дочакаш - ето, идвам вече -

по стълбите към къщата ти слизам.

Ала не съм аз споменът далечен -

а може би съм толкова наблизо.

 

Ще ме дочакаш. Тръгнах посред мрака -

и в слънчевото утро приближавам.

Очакваш ме - и идвам неочаквано -

умеейки да любя и прощавам.

 

За мен си мислиш - и се появявам.

Мечтаеш си за мен - и ето, идвам.

Сънуваш ме - и аз съм в теб пожара.

И зная, че ме чакаш да пристигна.

 

Да, знам - за мен сърцето ти жадува.

И твой ще съм - единствен на земята.

Да, това съм аз - повярвай, не сънуваш.

И ще прогоня с нежност самотата.

 

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-прекрасното чувство е да бъдеш необходим, да обгрижваш, да прогониш нечия самота! Много романтичен, но и много уверен! Харесах!
Предложения
: ??:??