Ще ме дочакаш
Ще ме дочакаш - ето, идвам вече -
по стълбите към къщата ти слизам.
Ала не съм аз споменът далечен -
а може би съм толкова наблизо.
Ще ме дочакаш. Тръгнах посред мрака -
и в слънчевото утро приближавам.
Очакваш ме - и идвам неочаквано -
умеейки да любя и прощавам.
За мен си мислиш - и се появявам.
Мечтаеш си за мен - и ето, идвам.
Сънуваш ме - и аз съм в теб пожара.
И зная, че ме чакаш да пристигна.
Да, знам - за мен сърцето ти жадува.
И твой ще съм - единствен на земята.
Да, това съм аз - повярвай, не сънуваш.
И ще прогоня с нежност самотата.
© Стефан Янев All rights reserved.
