Ще ме дочакаш - ето, идвам вече -

по стълбите към къщата ти слизам.

Ала не съм аз споменът далечен -

а може би съм толкова наблизо.

Ще ме дочакаш. Тръгнах посред мрака -

и в слънчевото утро приближавам.

Очакваш ме - и идвам неочаквано -

умеейки да любя и прощавам.

За мен си мислиш - и се появявам.

Мечтаеш си за мен - и ето, идвам.

Сънуваш ме - и аз съм в теб пожара.

И зная, че ме чакаш да пристигна.

Да, знам - за мен сърцето ти жадува.

И твой ще съм - единствен на земята.

Да, това съм аз - повярвай, не сънуваш.

И ще прогоня с нежност самотата.