Ще ме обичаш ли?
Вмирисах се на злоба и безсилие
от стискане на зъби и юмруци,
душата ми е празно петолиние -
изгуби всичките си нежни звуци.
Вмирисах се на злоба и неверие
от фалшът на усмивките заучени
и гордостта ми бясно вие в мене -
наритано и зло бездомно куче.
Изцапах се от раболепни длани,
отвътре съм във рани от лъжи.
По дяволите всички стари планове!
По дяволите всички черно-бели дни!
По дяволите всички страхове,
които ме натикаха във ъгъла.
По дяволите! Мойте "грехове"
са само мои и ще си ги плащам в пъкъла.
Вмирисах се на злоба и безсилие.
Гласът ми е притихнал вълчи стон.
В очите ми стаила се е мълния
и само в твоите очи откривам гара и перон,
където да пристигна, да остана,
да ме подминат делниците сиви.
Ще ме обичаш ли такава - подивяла
от болка, от лъжи и с няколко мечти бодливи?
24.02.2019 г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Драгнева Всички права запазени
