16.06.2019 г., 19:26  

Видения

1.4K 25 12

Искаш ли хапче поезия                                       
                                     и наркотици от мисли...?
Озърни се -                     
                    светът в лудостта се оглежда.                                       
                                        Слепец е виждащият,
защото все не проглежда.
Вселената е по-плоска от калкан.
Увита в бял чаршаф                                 
                                върху нищото се изтяга,
по-разгадаема от арабин в пустиня...                                 
                                          Наум се пресмята...                                 
                                          но от безумния.
Къде е родилният вятър,                                        
                                       превозвач на ентропия...?
В планктона на спомените няма истина.
Кухина е съзнанието -                                   
                                    вретено е залезът...
До всичко развива своята нишка мойрата.
След девет земи е десетата,                                              
                                           но кой до нея достига?
Песента възкръсва само в гласа на щурците...
Мъртвите сипеи водопади сънуват...              
                Старците в своето детство лудуват...
Голямата риба на дъното на морето остава...               
                    Неразгаданото в мит се преобразява.
Нелепото време покрай теб се изниза.               
                    Петел да пропее - звездата ти слиза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук ме оставяш онемяла, приятелю! Поздрави!
  • Поезия, граничеща с Божественото!
  • Напомня ми на пъзел с неравни крайчета Твоите видения определено пораждат усещания, а понякога и умозаключения Особено много ми хареса началото, доста предразполагащо.
  • Поезията е като наркотик и най-вече твоята, Младене! Казвал съм го и друг път, че имаме невероятен късмет, да пребиваваме на тази планета, когато твори Младен Мисана. Да сме благодарни на Всевишния!
  • Какво още може да бъде добавено?
    Едва ли бих искал да повтарям, вече казаното.Още повече,че това което казва Младен във "Видения"са поетични моменти близки до състояние на халюциниране,или по-скоро пророчески сънища.Ето защо са интересни за всеки от нас!
    Поздравления, Младен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...