24.06.2007 г., 6:38

Ще ми помогнеш ли?

764 0 4

Казваш, че добре ме виждаш.

Не ти вярвам!

Вгледай се в очите ми тогава.

Усмихват се, нали?

Друго в тях откриваш ли?

Как така – не!?

Не виждаш ли,

че зад усмивката се крие

тя -

студената

Самота.

Все още я прикривам

със смеха,

но докога?

Тя е много своенравна,

властна

и коварна,

упорита

и не пита

може ли да влезе

в нечие сърце.

В моето не искам да я пусна,

но сама не ще я спра.

Ще ми помогнеш ли

далеч от себе си да я държа?

 

 

Хей, там ли си?

Тя напира…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Ласка!!!
    Не ще я допуснеш, сигурен съм.
  • От стиха ти напира силата,която е в теб...мисля,че и сама ще спреш тази самота,която те е приковала!Смелост!!!!
  • Пожелавам ти да изгониш самотата.Пишеш завладяващо.Уапех
  • Дано я изгоните двама тази самота!
    Желая ти успех!
    Поздрав и усмивка!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...