Ще ми помогнеш ли?
Казваш, че добре ме виждаш.
Не ти вярвам!
Вгледай се в очите ми тогава.
Усмихват се, нали?
Друго в тях откриваш ли?
Как така – не!?
Не виждаш ли,
че зад усмивката се крие
тя -
студената
Самота.
Все още я прикривам
със смеха,
но докога?
Тя е много своенравна,
властна
и коварна,
упорита
и не пита
може ли да влезе
в нечие сърце.
В моето не искам да я пусна,
но сама не ще я спра.
Ще ми помогнеш ли
далеч от себе си да я държа?
Хей, там ли си?
Тя напира…
© Ласка Александрова All rights reserved.
