Jun 24, 2007, 6:38 AM
Ще ми помогнеш ли?
Казваш, че добре ме виждаш.
Не ти вярвам!
Вгледай се в очите ми тогава.
Усмихват се, нали?
Друго в тях откриваш ли?
Как така – не!?
Не виждаш ли,
че зад усмивката се крие
тя -
студената
Самота.
Все още я прикривам
със смеха,
но докога?
Тя е много своенравна,
властна
и коварна,
упорита
и не пита
може ли да влезе
в нечие сърце.
В моето не искам да я пусна,
но сама не ще я спра.
Ще ми помогнеш ли
далеч от себе си да я държа?
Хей, там ли си?
Тя напира…
© Ласка Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
От стиха ти напира силата,която е в теб...мисля,че и сама ще спреш тази самота,която те е приковала!Смелост!!!!
-
Пожелавам ти да изгониш самотата.Пишеш завладяващо.Уапех
-
Дано я изгоните двама тази самота!
Желая ти успех!
Поздрав и усмивка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не ще я допуснеш, сигурен съм.