3.07.2009 г., 22:55 ч.

Ще мине и това... 

  Поезия
1163 0 9

Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...

Нощта се вглежда в миналия ден
с надежда да познае светлината.
Така се случва днеска и със мен -
прикрит от буря, търся своя вятър.

По стръмната пътека към дома
откривам тротоарите разбити,
но пърхам с пеперудена душа,
която не усеща със очите.

Гърбът от подлост адски ме боли.
Изтекла е омразата зад мен.
Надежда води моите мечти
като вода почти, но не съвсем.

Един живот – една поредна гара.
Ще мине всичко! Знам това и аз.
Пътеката към края е умаряне.
Мигът е по-голям от кръгъл час.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих !!!
  • всичко ще мине, приятелю....
    нова страница ще отвориш в книгата на Живота...

    ще дойде пак пролет!!!!

    повярвай!
  • Чудесен стих! Поклон...!
    ...
  • Пеперудената душа ще те издигне над всичко. И не ще е толкова черно, повярвай го - кратко е,само един човешки живот. На фона на времето - няколко стъпки
  • Вальо , страшно ти се кефя!
  • С Бела и цар Соломон! "Напред, Животът е сражение и правдата напред търси..." Сърдечни поздрави за силния стих! Приятели ми пращат твои стихове като любими...Бъди!
  • Болките в гърба са епидемия май...
  • Много си тъжен приятелю,
    Много ми е мъчно.
    Стихото е много изплакано...
  • "Гърбът от подлост адски ме боли". Много добре казано!
Предложения
: ??:??