Ще мине и това...
Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...
Нощта се вглежда в миналия ден
с надежда да познае светлината.
Така се случва днеска и със мен -
прикрит от буря, търся своя вятър.
По стръмната пътека към дома
откривам тротоарите разбити,
но пърхам с пеперудена душа,
която не усеща със очите.
Гърбът от подлост адски ме боли.
Изтекла е омразата зад мен.
Надежда води моите мечти
като вода почти, но не съвсем.
Един живот – една поредна гара.
Ще мине всичко! Знам това и аз.
Пътеката към края е умаряне.
Мигът е по-голям от кръгъл час.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
