28.09.2013 г., 0:08

Ще мога да простя

Поезия » Друга

855 0 6

Ще те почакам – после ще говорим,
и тази вечер няма да съм с теб.
Събуждаш в мен хроничната умора
и ме превръщаш във бурканче с лед,

с което ежедневието охлаждаш,
а аз покорно вътре се топя –
недей, дори не си помисляй даже,
че и това ще мога да простя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

magnum (Венцислав Янакиев)

Да!

2013-09-29T19:11:19+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Заглавието е противоположно на идеята. Харесва ми това двусмислие.

2013-09-29T18:14:15+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

с което ежедневието (си?)охлаждаш

2013-09-28T20:34:23+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Право в целта!Хроничната умора не е добра среда за любовта.

2013-09-28T19:02:16+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Но аз мисля,че ще можеш,защото в тебе тлее любовта и след като те отвътре изгаря-пак ще й подадеш ръка!Хубав стих!

2013-09-28T12:05:39+03:00