16.03.2008 г., 20:42

Ще мога ли?

1.3K 0 3

Мога ли на инат да издържа,

мога ли... не зная, ти кажи.

Някак странно се получи

и аз дори не зная как се случи.

Любов и приятелство съединихме в едно,

трудно е така, знаеш го и ти.

Днес съм приятелка, а утре какво?

Казваш, че не можеш да си с мен сега,

казваш, има проблеми в живота,

но не знаеш как рани в мен света.

И как сега чувствата си да опазя,

как да бъда силна и сама,

дали на времето ще устоя,

да не те забравя и сама да продължа.

Объркана, не за първи път така,

не зная... вече не искам и да мисля!

Дай ми повод само да се моля,

на тебе вярна да остана,

приятелството като любов да съхраня,

но ще мога ли... не зная... не зная...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми твоя стих Много е хубав
  • Праваа е Еми.Хубав стих.
  • От приятелството често се получава любов,но от любовта приятелство-трудно!
    Поздрав за хубавия стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...