16.03.2008 г., 20:42

Ще мога ли?

1.3K 0 3

Мога ли на инат да издържа,

мога ли... не зная, ти кажи.

Някак странно се получи

и аз дори не зная как се случи.

Любов и приятелство съединихме в едно,

трудно е така, знаеш го и ти.

Днес съм приятелка, а утре какво?

Казваш, че не можеш да си с мен сега,

казваш, има проблеми в живота,

но не знаеш как рани в мен света.

И как сега чувствата си да опазя,

как да бъда силна и сама,

дали на времето ще устоя,

да не те забравя и сама да продължа.

Объркана, не за първи път така,

не зная... вече не искам и да мисля!

Дай ми повод само да се моля,

на тебе вярна да остана,

приятелството като любов да съхраня,

но ще мога ли... не зная... не зная...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми твоя стих Много е хубав
  • Праваа е Еми.Хубав стих.
  • От приятелството често се получава любов,но от любовта приятелство-трудно!
    Поздрав за хубавия стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...