Ще можем ли
Не можем да спасим
залеза единствено с надежда,
слънцето все някога ще спре.
Мига не можем да превърнем
във вечност и във вяра -
страх ни е,
защото много е боляло.
И не можем да спасим
сълзата - ще умре в прахта.
Самотата ù крещи.
Не сме герои сини
в някой от безсънните ми стихове,
не сме герои с теб.
Страхът е абортирал всички пориви
и думите остават мълчаливи.
Безсилни сме във своите измислици,
жалки и в усмивките дори,
усмихнати без смелост... скришно...
Този миг да продължим,
без да се заричаме "завинаги".
Само да го продължим,
докато очите се нагледат,
докато ръцете ни една във друга
все още пламват истински,
докато устните се намълчат.
Ще можем ли, ще можем ли
с теб това да си позволим,
да си подарим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кали Пламенова Всички права запазени
явно неумел
