Ще нарисувам с пръсти тишината,
но зная, ще ги заболи,
защото най-жестока е тъгата,
когато тихо замълчи.
Да ù изпея песен нежна,
дано с това я умиля,
в постеля мека, белоснежна
сладко аз да я приспя.
Ще я целуна нежно на сбогуване,
във приказните сънища да броди
и щом от щастие се уморя,
на гости,пак до нея ще поседна.
© Весела Йотова Всички права запазени