Ще нарисувам с пръсти тишината,
но зная, ще ги заболи,
защото най-жестока е тъгата,
когато тихо замълчи.
Да ù изпея песен нежна,
дано с това я умиля,
в постеля мека, белоснежна
сладко аз да я приспя.
Ще я целуна нежно на сбогуване,
във приказните сънища да броди
и щом от щастие се уморя,
на гости,пак до нея ще поседна.
© Весела Йотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
