Ще ни спасят крилете
С очите чисти ме погледай -
във мене топъл поглед ти забий.
И като доктор ме прегледай,
и даже с думи нежни ме набий.
С ръцете искам да погалиш
от вчера необръснато лице
и мъжки бузи да запалиш
с - по женски - чувственото си перце.
Една целувка да оставиш
на моята пресъхнала уста.
Сърцето в длан да ми поставиш...
Води ме в несънувани места.
Кажи ми, мила, със делата,
че ти без мен не можеш нито миг.
И градовете, и селата
ще чуят радостен от мене вик.
И като риби без хрилете
ще спре дъхът ни в този божи час.
Тогаз ще ни спасят крилете,
израснали от любовта във нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
