26.04.2012 г., 15:34

Ще опитам...

911 0 6

Изгубих...

Изгубих отдавна представа

дори  за понятието „държава”...

Изгубих...

изгубих и много приятели...

Край мен са останали само предатели...

Изгубих... Изгубих и старото чувство

за искреност... и сам станах изкуствен...

 

Изгубих...

 Но в мене остана си вярата,

(онази – почти позабравена, старата...)

че губиш ли нещо - не е безвъзвратно!

И губиш ли днес – ще се върне стократно...

 

Изгубил съм...

Е, какво ли пък толкова!

Аз вече дори не изпитвам и болка

за тези неща, от живота изгубени...

Но в него – ЖИВОТА, оставам си влюбен...

 

И нямам днес правото вече да губя!

Не искам да мразя!

А искам да любя...

Защото желая да бъда различен

от тези наоколо –

зли и безлични...

И само с любов

и без капка омраза

ей тъй...

               ще опитам

                                  да се опазя...

 

26.4.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оптимистично. Само така и аз от малка все губя, но никога не се отказвам... Поздрав!
  • Благодаря, приятели! Изгубеното се връща!Дори изгубеното приятелство! Връща се с други приятелства!
  • Споделям! Харесах!
  • Вярна посока!За да променим света, първо трябва да променим себе си.Поздрав за стиха!
  • Харесах!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...