Ще пази ехото рисунка на света...
Пророчествата плъзнаха навсякъде
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето,
стопявайки реки и планини.
Ще впие зъби във брега морето
и с капчиците си ще го взриви...
Единствено ще броди само ехото...
Сред призрачни прегради ще кънти,
опитвайки се да запомни стрехите
и птиците, и росните треви...
Лицата и усмивките на хората,
които можеха да бъдат по-добри.
Които можеха и да не искат повече,
отколкото е нужно на един
да е щастлив, щом други са щастливи,
да му е светло от съседна светлина,
и да обича, просто без причина...
Ще пази ехото рисунка на света,
за да успее после да разкаже
на Господ, ако някой ден реши
да посади живот върху прокажените,
платили греховете ни земи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
