Ще пази ехото рисунка на света...
Пророчествата плъзнаха навсякъде
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето,
стопявайки реки и планини.
Ще впие зъби във брега морето
и с капчиците си ще го взриви...
Единствено ще броди само ехото...
Сред призрачни прегради ще кънти,
опитвайки се да запомни стрехите
и птиците, и росните треви...
Лицата и усмивките на хората,
които можеха да бъдат по-добри.
Които можеха и да не искат повече,
отколкото е нужно на един
да е щастлив, щом други са щастливи,
да му е светло от съседна светлина,
и да обича, просто без причина...
Ще пази ехото рисунка на света,
за да успее после да разкаже
на Господ, ако някой ден реши
да посади живот върху прокажените,
платили греховете ни земи...
© Дочка Василева All rights reserved.
