Тъга дойде -
спокойно, ще премине.
Усмивка пак ще бликне
на лице,
а мъката не ще
да ни подмине,
оставя нещо
върху чело и сърце...
Любов дойде,
на утрин в пролет
ранна
приличаше светът
около нас.
Спокойно,
ще премине
- някой каза,
ще стане делнично -
запомних го от вас!
И морна
от любови-отчаяния,
изтривам пот
от челото си аз,
не искам и пред себе си
да го призная,
че винаги до мен
е твоят глас!
© Ая Цонева Всички права запазени