Тъга дойде -
спокойно, ще премине.
Усмивка пак ще бликне
на лице,
а мъката не ще
да ни подмине,
оставя нещо
върху чело и сърце...
Любов дойде,
на утрин в пролет
ранна
приличаше светът
около нас.
Спокойно,
ще премине
- някой каза,
ще стане делнично -
запомних го от вас!
И морна
от любови-отчаяния,
изтривам пот
от челото си аз,
не искам и пред себе си
да го призная,
че винаги до мен
е твоят глас!
© Ая Цонева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
