Тъга дойде -
спокойно, ще премине.
Усмивка пак ще бликне
на лице,
а мъката не ще
да ни подмине,
оставя нещо
върху чело и сърце...
Любов дойде,
на утрин в пролет
ранна
приличаше светът
около нас.
Спокойно,
ще премине
- някой каза,
ще стане делнично -
запомних го от вас!
И морна
от любови-отчаяния,
изтривам пот
от челото си аз,
не искам и пред себе си
да го призная,
че винаги до мен
е твоят глас!
© Ая Цонева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
