Ще премълча дори, че ви се случих
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла,
вдигнете поглед, нищо, че съм малка.
И други кротостта ми е излъгала,
форматът джобен – с огнена закалка.
Не се гримирам, хвърлих и капелите,
дори ключа си никога не нося.
Елате ми на гости, вие – смелите
и поставете ребром пак въпроса.
Ще ви посрещна с хляб и сол, и виното,
сами, в което киснахте пелина,
но егото си – зло и ненадминато,
ще моля – забравете го! Ще мина,
без вашите неискрени хвалебствия
и ще ви дам уроци по летене.
Но аз съм госпожа стихийно бедствие,
не знае всеки пътища до мене.
Така, че май напразно вързах кучето
и дворната врата дори отключих.
На друго място моля да се случите,
ще премълча дори, че ви се случих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Клапанче отварям, Щурче, нищо непознато, нали? 
