Ще премълча дори, че ви се случих
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла,
вдигнете поглед, нищо, че съм малка.
И други кротостта ми е излъгала,
форматът джобен – с огнена закалка.
Не се гримирам, хвърлих и капелите,
дори ключа си никога не нося.
Елате ми на гости, вие – смелите
и поставете ребром пак въпроса.
Ще ви посрещна с хляб и сол, и виното,
сами, в което киснахте пелина,
но егото си – зло и ненадминато,
ще моля – забравете го! Ще мина,
без вашите неискрени хвалебствия
и ще ви дам уроци по летене.
Но аз съм госпожа стихийно бедствие,
не знае всеки пътища до мене.
Така, че май напразно вързах кучето
и дворната врата дори отключих.
На друго място моля да се случите,
ще премълча дори, че ви се случих...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Клапанче отварям, Щурче, нищо непознато, нали? 
