24.01.2018 г., 10:13

Ще призная

539 0 0

Днес всичко на глас ще призная.

Време е да го чуеш, защото боли.

Трябваше ми време да осъзная,

но нещо в мен не изгасва, все гори.

 

Защо винаги идваш, когато не трябва?

Защо търсиш мен, когато си на ръба?

Не виждаш ли, че силата ми отслабва?

На мястото на всяко „не” крещя „да”.

 

С глупава шега усмивка си открадваш.

Когато съм най-сама все ще усетиш.

С неочакван жест или дума ме радваш.

И плача тайно нощем, щом не се сетиш.

 

Приближиш ли се в душата ми те забавям.

Не смея да те докосна, страх е дори.

Не че хиляди сцени не си представям.

Но направя ли го, знам –всичко ще изгори.

 

И защо така понякога гледаш ме? Боже!

А после трябва да сме приятелски мили?

Знам, че е грешно... в графата „не може”.

Но да се боря не искам и нямам сили.

 

Днес пак нищо няма да призная.

Ти няма да го чуеш, за да не боли.

И щом приключа да го пиша, зная,

ще го заключа вътре с другите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...