18.05.2025 г., 11:06

Ще продължава...

385 12 7
Ще продължава любовта, като река ще се разлива. - Вълна на щастие в кръвта, усмивка странно мълчалива... И името ти - светъл свян, от бог наречено Йоана, ликът на ангела избран, презиращ земната измама. Ще бъдем трепкащи лъчи от незалязващото слънце, докоснали добри очи и морз в синапеното зрънце. Защото в този вечен ден животът тъй ни е орисал - да станем непокорен плен в предверието на амнистия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-сърдечно благодаря на Елка Тодорова за този хубав и подкрепящ коментар, както и за Любими! Благодаря за Любими и на: Лимеруна и Ачо /aap (Ангел)/!

    П.П. Относно материала ми "Голямото безобразие", благодаря за подкрепящите коментари, както и за Любими, на Владимир /exuded/ и Дора /dorageorg/! Благодаря също и на Елка Тодорова за Любими!
  • Красиво любовно послание! Любовният плам не угасва! Поздравления, Поете!
  • Дора, Стойчо, Миночка, Бени - благодаря ви за прекрасните коментари и за поставянето на стиха в Любими! Благодаря за Любими и на: Иван Митов, Бо, Асенчо Грудев, Живко Делчев.
    Имайте много радостна седмица и нека този поздрав звучи за вас:

    https://www.youtube.com/watch?v=b-I2s5zRbHg&list=RDtn4tjNT62UQ&index=8
  • Кой ли би могъл да устои на любовта?!...
    Прекрасно посвещение, Младене!
  • Любовта, великата магия на живота ни, нека бъде винаги край вас, Младен! По хубаво нещо от нея няма! Прекрасен, пропит от чувства стих. Поздравявам те!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...