18.05.2025 г., 11:06

Ще продължава...

402 12 7
Ще продължава любовта, като река ще се разлива. - Вълна на щастие в кръвта, усмивка странно мълчалива... И името ти - светъл свян, от бог наречено Йоана, ликът на ангела избран, презиращ земната измама. Ще бъдем трепкащи лъчи от незалязващото слънце, докоснали добри очи и морз в синапеното зрънце. Защото в този вечен ден животът тъй ни е орисал - да станем непокорен плен в предверието на амнистия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-сърдечно благодаря на Елка Тодорова за този хубав и подкрепящ коментар, както и за Любими! Благодаря за Любими и на: Лимеруна и Ачо /aap (Ангел)/!

    П.П. Относно материала ми "Голямото безобразие", благодаря за подкрепящите коментари, както и за Любими, на Владимир /exuded/ и Дора /dorageorg/! Благодаря също и на Елка Тодорова за Любими!
  • Красиво любовно послание! Любовният плам не угасва! Поздравления, Поете!
  • Дора, Стойчо, Миночка, Бени - благодаря ви за прекрасните коментари и за поставянето на стиха в Любими! Благодаря за Любими и на: Иван Митов, Бо, Асенчо Грудев, Живко Делчев.
    Имайте много радостна седмица и нека този поздрав звучи за вас:

    https://www.youtube.com/watch?v=b-I2s5zRbHg&list=RDtn4tjNT62UQ&index=8
  • Кой ли би могъл да устои на любовта?!...
    Прекрасно посвещение, Младене!
  • Любовта, великата магия на живота ни, нека бъде винаги край вас, Младен! По хубаво нещо от нея няма! Прекрасен, пропит от чувства стих. Поздравявам те!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...