20.06.2005 г., 23:28 ч.

Ще се любиш със Забрава 

  Поезия
1099 0 9
Скитам се дъждовно мокра,
къде и аз не зная вече.
Потъвам в локва подир локва,
а ти, ти беше нейде надалече.

Поглеждаш ме едва едва
и от Някъде ръка протягаш.
Докосваш ме с невидима тъга
и рани стари пак отваряш.

Ще дойде ден, незнаен-
на всяка рана шев ще има.
И всеки стон ще е нехаен,
ще те прегръща като зима.

Леден хлад, прозрачен
ще те целува със наслада.
А ти със поглед мрачен
ще се любиш със Забрава.

© Дъга Есенна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво!Поздрави!
  • много красиво написано!
  • красиво е
  • Радвам се, Милица
    есперадо, за теб ще пиша скоро
    Поздрави
  • С нетърпение ще чакам следващото твое произведение..
  • страшно много ми хареса браво
  • Много нежен и мелодичен стих!
  • Благодаря ти! Щастие е за мен, да зная, че е докоснал стихът ми. Това ме мотивира да търся съвършенството. (което може никога да не постигна, но от опит глава не боли )
    Искрени поздрави!
  • Самота ... Шастие ... раздяла .. болка... Според мен определено не пишеш от вчера стихове... отдавна не бях чувствал нещо което чета...В твоето стихотвворение всеки би могъл да открие част от себе си...
Предложения
: ??:??