Ще се любиш със Забрава
Скитам се дъждовно мокра,
къде и аз не зная вече.
Потъвам в локва подир локва,
а ти, ти беше нейде надалече.
Поглеждаш ме едва едва
и от Някъде ръка протягаш.
Докосваш ме с невидима тъга
и рани стари пак отваряш.
Ще дойде ден, незнаен-
на всяка рана шев ще има.
И всеки стон ще е нехаен,
ще те прегръща като зима.
Леден хлад, прозрачен
ще те целува със наслада.
А ти със поглед мрачен
ще се любиш със Забрава.
къде и аз не зная вече.
Потъвам в локва подир локва,
а ти, ти беше нейде надалече.
Поглеждаш ме едва едва
и от Някъде ръка протягаш.
Докосваш ме с невидима тъга
и рани стари пак отваряш.
Ще дойде ден, незнаен-
на всяка рана шев ще има.
И всеки стон ще е нехаен,
ще те прегръща като зима.
Леден хлад, прозрачен
ще те целува със наслада.
А ти със поглед мрачен
ще се любиш със Забрава.
© Дъга Есенна All rights reserved.
