24.05.2007 г., 8:55

Ще се преборя...

750 0 2
 

Казвам ти, че те обичам и за тебе съм готова да умра,

защо тогава продължавам грешките си една след друга да редя?

Може би ми е безразлично, дали поведението си ще променя.

Та защо ли да го правя?

Така или иначе, не ще ме допуснеш до своята душа.

Сърцето ти със лед обляно е,

Съзнанието ти - от друга завладяно.

Обичам те - не ме обичаш,

Но знам че ще се справя с действителността.

И ще вървя само напред за да намеря любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих определено въздейства
  • Само напред!Още си малка,ще срещнеш любовта!Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...