Казвам ти, че те обичам и за тебе съм готова да умра,
защо тогава продължавам грешките си една след друга да редя?
Може би ми е безразлично, дали поведението си ще променя.
Та защо ли да го правя?
Така или иначе, не ще ме допуснеш до своята душа.
Сърцето ти със лед обляно е,
Съзнанието ти - от друга завладяно.
Обичам те - не ме обичаш,
Но знам че ще се справя с действителността.
И ще вървя само напред за да намеря любовта.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
