Казвам ти, че те обичам и за тебе съм готова да умра,
защо тогава продължавам грешките си една след друга да редя?
Може би ми е безразлично, дали поведението си ще променя.
Та защо ли да го правя?
Така или иначе, не ще ме допуснеш до своята душа.
Сърцето ти със лед обляно е,
Съзнанието ти - от друга завладяно.
Обичам те - не ме обичаш,
Но знам че ще се справя с действителността.
И ще вървя само напред за да намеря любовта.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
