Ще се разлисти в мен
Ще се разлисти в мен, ще бъде пролет!
Ще цъфне бял салкъмът от очакване.
Душата ми, във закъснелия си полет,
ще се намери в точка на пресичане.
С едно небе, което мен е чакало.
Във две ръце за мен разтворени.
С едно сърце, за мене развълнувано,
от сънищата си, за мен сънувани...
И споменът за среща в късна есен
в една хотелска неугледна стая,
ще бъде отшумяла, ала нежна песен,
повтаряща душата ми в безкрая.
Ще се разлисти в мене много нежна.
Такава, дето е единствено в съня ми.
От сън ще бъде в мислите ми истинска,
догонена със стъпки във деня ми...
Ще цъфне бял салкъмът от очакване.
Душата ми, във закъснелия си полет,
ще се намери в точка на пресичане.
С едно небе, което мен е чакало.
Във две ръце за мен разтворени.
С едно сърце, за мене развълнувано,
от сънищата си, за мен сънувани...
И споменът за среща в късна есен
в една хотелска неугледна стая,
ще бъде отшумяла, ала нежна песен,
повтаряща душата ми в безкрая.
Ще се разлисти в мене много нежна.
Такава, дето е единствено в съня ми.
От сън ще бъде в мислите ми истинска,
догонена със стъпки във деня ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
