Ще се разлисти в мен, ще бъде пролет!
Ще цъфне бял салкъмът от очакване.
Душата ми, във закъснелия си полет,
ще се намери в точка на пресичане.
С едно небе, което мен е чакало.
Във две ръце за мен разтворени.
С едно сърце, за мене развълнувано,
от сънищата си, за мен сънувани...
И споменът за среща в късна есен
в една хотелска неугледна стая,
ще бъде отшумяла, ала нежна песен,
повтаряща душата ми в безкрая. ...