Разсъмване – крайъгълно боли,
земята побеляла е от луди.
Сред вестници, от мирис на войни
отново в този ден ще се събудим.
Съседският прозорец ще блести
в неоновото утро много кратко.
Кармичните съвети чули аз и ти,
ще вярваме, че всичко ще е гладко.
Изстинало кафето ще горчи,
но ще го глътнем бързо и с цигара.
Съседката ще поздравим… почти,
ще вдъхнем от бензиновите пари.
И с ритъм стъпките ще изравят
забързаните крачки на тълпата.
Куршумено, изстреляно с откат,
припряно времето ще затиктака.
Но ще се случи някъде да спре,
препънато в човешка топлина.
В ръцете на момиче и момче,
при моя син и твойта дъщеря.
© Ани Монева Всички права запазени