3.08.2008 г., 18:23

Ще се срещнем, повярвай

929 0 21
 

Ще се срещнем, повярвай.

Няма време, което да спре лудия бяг.

Една към друга устремени сме птици,

ще се срещнем на най-тихия бряг.

 

Ще се срещнем, повярвай.

В сърцето е ширнала златната ръж.

И с багри, непонятно богати,

пренарежда за нас света от веднъж.

 

Ще се срещнем, повярвай.

Прогнозата е за слънце, никакъв дъжд.

Вятърът пред такава обич мълчи.

Синевата е наша, съдбата отваря врати.

 

Ще се срещнем, повярвай.

С прокопитен звън достигам там, където си.

И щом спохождаш ме с мисли и ти...

Остава ни само, да се прегърнем с очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...