Ще се свие до камък Голгота
Как живеем в мираж, че Великден е дата,
че е миг и в среднощ ще се случи...
Пак очакваме звън на далечна камбана,
та с "Воистину" свещ да запалим.
И след хиляди Петъци с тъжни разпятия
Той е в нас, да ни води и учи
на любов и към тези, що пеят "Осанна",
и към другите - "Ра̀зпни" крещяли.
Всеки ден е Великден, приемем ли Бога
там - в най-тихия кът на сърцата.
Той е път. И е истина. Той е Животът,
щом в ума и в духа си Го носим.
Чудесата Му правят от малкото много
и пенлив виноструй от водата.
Днес прости ни поредната срамна Голгота
и със Теб възкреси ни, Христосе!
Че сами сме си смърт. С кръст от сляпо неверие
пак по хълма вървим, но надолу.
В нас живеят Пилати. И толкова Юди,
че за меден петак Те предават.
Вместо вяра се молим с лъжи лицемерни,
като гвоздей плътта ни проболи.
Все си мием ръцете в сълзѝте на други.
Те оцет срещу жажда ни дават.
Ала трябва да има трошица надежда,
че и в нас ще пребъде доброто!
В тази светла и свята Велика Неделя,
няма как за света да е късно.
Щом се върнеш при нас в чисто бяла одежда,
ще се свие до камък Голгота.
А в свещиците, длани и съвести сгрели,
и душите ни с Теб ще възкръснат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
