Ще се завръщам
Ще се завръщам тук за прошка
след силния проливен дъжд,
гасил горящата ми болка,
спасил прорасналата ръж.
Ще се завръщам, щом забравя
за въглените, пепелта,
когато в спомен избуява
познатото от песента.
Ще се завръщам да разказвам
как свива гърлото сърце,
когато грешки ме наказват
и сълзи мокрят ми лице.
Ще се завръщам да потърся
Приятелите - с тях открих
живот самотен как да кърпя
и как събарят се стени.
Ще се завръщам да говорим.
Все някога ще изясним
с омразата дали ще спорим,
или ще можем да простим.
© Ани Виделова Всички права запазени