Ще си простя и тази суета.
Ще вдишам аромата на липите.
Ще завали и после ще вървя
след тебе, Боже, смело през тревите
Ще ме усети птиче. Ще поспре.
И ще попее. Нещо ще поникне.
Ще си простя! С измачкано сърце,
ала с душа, която не утихва…
© Руми Бакърджиева Всички права запазени