Защо в тъмнината
за мен сияеш само ти.
Дори и сам в тишината
виждам теб, затворя ли очи.
Защо видях те и се влюбих,
не знам аз как да обясня.
Защо ума си аз загубих
Сякаш получих крила, да полетя.
Защо ли винаги ти се усмихвам,
щом срещаме се всеки ден!?
.... Защото просто искам
и желая ти да си със мен!
Дали ще ми повярваш на това,
че искрено за чувствата си аз говоря.
Да, спокойно, това не е лъжа,
искам да съм с теб и да си моя.
Желанието ми е егоистично,
щом не знам какво ще чувстваш ти.
Но нека ей така лирично
да кажа: " Ти винаги ще си в сърцето ми "!
© Атанас Дизов Всички права запазени