Ще спра до тебе
(На Н. Й. Вапцаров)
Ще спра до тебе и ще те погледам
как пишеш стиховете си унесен.
На мислите и чувствата си предан,
потънал в спомени над лист приведен.
Ще се любувам, без да те докосна.
Невидима ще съм, без да се крия.
Неканен гост ще бъда в твойта гостна.
Не вино, вдъхновение ще пия.
Ще ме нахраниш с мъжката си сила,
богато, без да знаеш, ще ме черпиш.
Неканена и малко подранила
ще бъда с тебе, без да се преситиш.
Ще поседна тихо - да не се смутиш,
но да те гледам, няма да ми стига.
Ще те помилвам, без да ме усетиш,
сама на пръсти после ще си ида...
Ще спра до тебе и ще те погледам
как пишеш стиховете си унесен.
На мислите и чувствата си предан,
потънал в спомени над лист приведен.
Ще се любувам, без да те докосна.
Невидима ще съм, без да се крия.
Неканен гост ще бъда в твойта гостна.
Не вино, вдъхновение ще пия.
Ще ме нахраниш с мъжката си сила,
богато, без да знаеш, ще ме черпиш.
Неканена и малко подранила
ще бъда с тебе, без да се преситиш.
Ще поседна тихо - да не се смутиш,
но да те гледам, няма да ми стига.
Ще те помилвам, без да ме усетиш,
сама на пръсти после ще си ида...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Санд Всички права запазени
