Златито (Златина Атанасова) Златито (Златина Атанасова)
31
7.09.2008 г., 13:16

Ще страдам

995 0 4
***
Аз стоя сама
в мрака на самотата...
Опитвам се да те изтръгна
от своето сърце,
което
си направил на решето
с лъжите си.
Аз мога да ти кажа
само едно:
все още те обичам!
Но някой ден ще се изправя
с гордо вдигната глава...
ще се усмихна на живота...
Ала дотогава
ще те страдам,
но никога няма да позволя
да ме видиш как боля...
за теб!
Ще плача сама
в самотата...
И знам - сълзите ми
със времето
ще стихнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Атанасова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0