Ще съжаляваш някои ден, че не видя красивото във мен,
че шанса ти си проигра и че просто ти не го разбра.
Ех, как бе хубаво, когато ти се молих, когато ти безжалостно се смя
и всички момчета аз в спомени зарових, а ти с мен така се подигра.
Ех, как е хубаво сега, че ти се молиш, че просиш ти от мен
шепа любов и просто спомена за мен не можеш да заровиш
и спомняш си, че с мен бе толкова суров.
Сега е моят ред да се посмея, да гледам аз лицето ти с безжалостни очи
и ще се разплачеш ти пред нея - момичето, в което злоба ти роди.
Но аз ще те гледам, както ти ме гледа тогава, ти ще видиш
в мен красивите страни и аз ще съм щастлива от своята победа,
но ще ти подам ръка - Обичам те и не ще оставя нещо да те нарани.
Ще се засрамиш ти, а аз ще съм щастлива и обич в мен отново ще се зароди
и ще видиш, че истинската любов бързо не замира,
и ще ми кажеш с тъжен поглед ти ПРОСТИ!!!
© Нина Трифонова Всички права запазени