Ще танцуваш ли с мен
Ще танцуваш ли с мен? Аз съм призрачна буря,
нямам рокля за бал и обувки червени...
Нося стъклена ярост и счупени ноти
върху дансинг с листа от покой отегчени.
Не познавам застоя на лятното слънце,
нито повея тих на замръкващ ветрец.
Ще танцуваш ли с мен – разярена и луда,
ще се вкопчиш ли в нищото с двете ръце?
Само див ураган настървено бушуващ,
само писък предсмъртен на плаха кошута...
Нямам нищо човешко – дъхът ми тайфун е.
Нямам песен за валс, нито читава струна.
Улови ме, когато над теб принизена
ще завихря листата от суха топола.
Потанцувай със мен, само в тази минута
ще остана без ярост и женствено гола.
После пак ще се вдигна с облак черен от пепел,
поглед нищо невиждащ, счупен леден пантоф...
Там, във нищото - съм безжалостно злостна.
Нямам спомен за обич, само писък и вой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
