Ще те чакам есен
Есенни думи от клоните капят,
утрини хладни беззъбо ни хапят,
дните ни стават по-тъмни и къси.
И към зимата всеки върви по реда си.
Ето защо ми е толкова мило
моето лято, във шепите скрило
дъха на ливадите – росни, зелени
и песента на щурците, изпята за мене.
И още ще скътам във раклата стара
една упорита, нестихваща вяра,
че силна ще бъда и не ще се извърна,
щом моята зима в сън ме превърне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Пенова Всички права запазени
