Ще те чакам, любов моя...откриваш ме, намирам те..
Ще те чакам, любов моя...откриваш ме, намирам те...
...когато се обича няма го времето
и това не е краят на историята ни, тя няма край
Съдбата дори не може да ни раздели, тя ни събира
само с един поглед в душата, сърцето...
Не ми излизат думите, за да
изразя това, че те обичам
няма ги, просто изчезват
в дълбочината на погледа ти
и не знам как да ти обясня,
какво ме караш да чувствам
все едно всеки сезон е
като лято и зимата не съществува...
И тази твоя усмивка,
която ми се усмихва
и живота ми....променя...
и той също ми се усмихва
и очите ми отваря
за значимото,
а сърцето за усещането,
че трептя в душата ти,
която ми показва,
че ме обича,
така както аз я обичам...
И как да те погледна,
без да се издам,
не мога да го отрека
и как да го направя
след като само това
мечтая да правя,
да се губя и да се намирам в теб,
да умирам и да се раждам,
дори когато съдбата
ни изпитва и не иска да сме заедно...
Но знам, че има нещо, което
не е необходимо да ти казвам...
любовта ни хваща се за всеки миг
и танцува с него несломимо...
тя не е само минало,
не е само бъдеще,
не минава през времето...
и от съдбата не се интересува,
тя върви и очаква...без да очаква....
И не знам как да бъда себе си,
не искам да бъда, без теб не мога...,
но ако усещам тази твоя усмивка,
която не се забравя, ще те чакам,
а ако усетя, че носиш тъга в себе си
и ме търсиш, аз ще те открия...,
Както ти ще ме намериш,
ако се загубя, ще ме чакаш
и ще ме върнеш, ще ме изтръгнеш
и от самата Смърт,
както аз ще ти отворя
всяка врата..., към живота,
защото сме една трепереща душа,
в която се обичаме...
Затова, каквото и да става,
където и да сме,
знаем винаги ще се намерим,
само заради това,
което чувстваме един в друг,
нещо, което не се забравя
и как може да го забравим,
след като то ни научи,
че животът е на първо място,
и че без думи, със дела
в един луд съюз,
разбираме гатанката що е живота...
Както и това, че дори не съществуват
изрази като " защо", "тогава", "затова"
а съществуват само свободата,
едно "Обичам те" познало
нещото безусловие...
И вече отдавна, разстоянието,
страха и съмненията
не могат да са пречка...
никога не са имали значение
те за нещото наречено любов, любов моя...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
