Ще те чакам, любов моя...откриваш ме, намирам те..
Ще те чакам, любов моя...откриваш ме, намирам те...
...когато се обича няма го времето
и това не е краят на историята ни, тя няма край
Съдбата дори не може да ни раздели, тя ни събира
само с един поглед в душата, сърцето...
Не ми излизат думите, за да
изразя това, че те обичам
няма ги, просто изчезват
в дълбочината на погледа ти
и не знам как да ти обясня,
какво ме караш да чувствам
все едно всеки сезон е
като лято и зимата не съществува...
И тази твоя усмивка,
която ми се усмихва
и живота ми....променя...
и той също ми се усмихва
и очите ми отваря
за значимото,
а сърцето за усещането,
че трептя в душата ти,
която ми показва,
че ме обича,
така както аз я обичам...
И как да те погледна,
без да се издам,
не мога да го отрека
и как да го направя
след като само това
мечтая да правя,
да се губя и да се намирам в теб,
да умирам и да се раждам,
дори когато съдбата
ни изпитва и не иска да сме заедно...
Но знам, че има нещо, което
не е необходимо да ти казвам...
любовта ни хваща се за всеки миг
и танцува с него несломимо...
тя не е само минало,
не е само бъдеще,
не минава през времето...
и от съдбата не се интересува,
тя върви и очаква...без да очаква....
И не знам как да бъда себе си,
не искам да бъда, без теб не мога...,
но ако усещам тази твоя усмивка,
която не се забравя, ще те чакам,
а ако усетя, че носиш тъга в себе си
и ме търсиш, аз ще те открия...,
Както ти ще ме намериш,
ако се загубя, ще ме чакаш
и ще ме върнеш, ще ме изтръгнеш
и от самата Смърт,
както аз ще ти отворя
всяка врата..., към живота,
защото сме една трепереща душа,
в която се обичаме...
Затова, каквото и да става,
където и да сме,
знаем винаги ще се намерим,
само заради това,
което чувстваме един в друг,
нещо, което не се забравя
и как може да го забравим,
след като то ни научи,
че животът е на първо място,
и че без думи, със дела
в един луд съюз,
разбираме гатанката що е живота...
Както и това, че дори не съществуват
изрази като " защо", "тогава", "затова"
а съществуват само свободата,
едно "Обичам те" познало
нещото безусловие...
И вече отдавна, разстоянието,
страха и съмненията
не могат да са пречка...
никога не са имали значение
те за нещото наречено любов, любов моя...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
