Ще те чакам там...
Където облаци черни се разбиват мощно в небосвода.
Където вятърът зъл подмята вълните със злоба.
Където Щастието наметало измамно си слага.
И обикаля по къщите... И се прави, че страда.
Ще те чакам там...
Където Луната с маска фалшива
ще те примами на чаша вино и усмивка мила.
Където гарванов грач пропуква Душата от болка
и вали от сто години... А още колко?
© Самота Всички права запазени