Ще те чуя ли пак?!
Заглеждам се в тишината понякога.
Толкова истини скрити са в нея...
А колко сълзи тънат в забрава...
Проронени тихо в самотната стая!
Заглушаваме тишината със писъци,
с изблици гневни, със страстни целувки...
И какво ли си мисли за нас?!
"Ореолът и крилете са далече от вас?!"
Тишината свидетел на колко ли срещи любовни е!?
На колко ли падащи хора...
Тя колко ли тъжни лица е видяла?
Колко ли политащи към небето сърца...
Наново когато се преродя...
Кажи ми, Тишина, че пак ще те чуя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДРУГА Всички права запазени
