Заглеждам се в тишината понякога.
Толкова истини скрити са в нея...
А колко сълзи тънат в забрава...
Проронени тихо в самотната стая!

Заглушаваме тишината със писъци,
с изблици гневни, със страстни целувки...
И какво ли си мисли за нас?!
"Ореолът и крилете са далече от вас?!"

Тишината свидетел на колко ли срещи любовни е!?
На колко ли падащи хора...
Тя колко ли тъжни лица е видяла?
Колко ли политащи към небето сърца...

Наново когато се  преродя...
Кажи ми, Тишина, че пак ще те чуя!