4.04.2006 г., 0:44

Ще те обичам тайно

1.9K 0 5

Пия от мъка побесняла,
че до полунощ да чакам съм стояла.
Мразя телефона да звъни,
знам, че никога няма да си ти.
Чуждите усмивки ме влудяват,
песните и думите ме задушават.
Бягам между хиляди стени,
но отново навсякъде си ти.
Ненавиждам красивите ти устни,
те правят нощите ми с други пусти.
Плача само на старите места
и се любим в спомена сред пустоща.
Но горда съм и ще те обичам тайно,
дори чувството да е безкрайно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пандора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иначе с голям успех би станало на песен, но като литературно произведение не мисля, че е много художествено.
  • Извинявай за лошия коментар, но стихотворението ти ми се струва малко посредствено... Не знам. Поне аз така го намирам.
  • Бравооо!!! Няма какво друго да ти кажа, освен че си се справила блестащо!! Преживяла съм го, точно както го описваш и наистина успя да се докоснеш до душата ми!!! 6 естествено!!!
  • много ме развълнува...напомни ми нещо...докосна нещо в душата ми.6
  • страхотно е..много лично и го чувствам много близко до мен Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...